Фантастично пътешествие

Сайтът е посветен на билките, свойствата им и практическото им използване при домашни условия.

Земята - нашият общ дом

Земята е един свят измежду множеството други. Тя е важна само за нас - нашият дом, нашата планета. Животът ни се е зародил и развил тук, тук навлизаме в пълнолетна възраст. Това е мястото, където сме развили желанието си да изучаваме Космоса, това е мястото, където с усилия и в несигурност решаваме съдбата си. Добре дошли на планетата Земя, едно местенце със синьо небе от азот, океани от течна вода, прохладни гори и тихи ливади - място с положителност наситено с живот...

Слънце

Слънцето е най-близката до нас звезда. За древните то е било божество, даряващо живота. Наричали са го с най-различни имена - египтяните Атон, гърците Хелиос, а римляните Сол. Изследването на Слънцето има огромно значение за Земята и представлява ключ за разбиране особеностите на далечните звезди, които не могат да се наблюдават толкова детайлно.

Слънцето представлява практически неизчерпаем източник на екологично чиста енергия за нашата цивилизация, която все още не се използва в големи мащаби. Получената от Земята само за една седмица слънчева енергия може да осигури толкова топлина и светлина, колкото всички запаси от нефт, газ и въглища в недрата на нашата планета.

Най-забележимите обекти върху слънчевия диск са тъмните слънчеви петна. Картината на слънчевите петна не остава постоянна. Големите петна (с размери, превишаващи неколкократно тези на Земята) могат да съществуват няколко месеца, след което изчезват. Има периоди, когато на Слънцето въобще липсват петна, а има и моменти, когато броят на петната е неколкостотин. Още Галилей - откривателят на петната, обърнал внимание на факта, че те се местят по слънчевия диск. Това се дължи на околоосното въртене на Слънцето с период около 29 дни. Понеже Слънцето е газово кълбо, неговите полярни области се въртят по-бавно, отколкото екваториалните. Разликата в скоростите на въртене на екватора и около полюсите е около 20%.

В телескоп дискът на Слънцето изглежда рязко очертан. В действителност, тъй като Слънцето е газово кълбо, то няма резки граници и плътността му плавно се увеличава с дълбочината.

В ядрото на Слънцето температурата достига 15,106 К. Там в хода на реакциите на термоядрен синтез се генерира неговата енергия. В недрата на Слънцето всяка секунда протичат термоядрени реакции и се отделя толкова енергия, че тя е 10 000 пъти повече от енергията, която е произвело човечеството през цялата история на своето съществуване.

Извън ядрото енергията се пренася от лъчението. Зоната в която става това се нарича зона на лъчисто пренасяне. От там до повърхността енергията се пренася от движението на самото вещество. Горещият газ се издига нагоре със скорост няколко km/s, достига повърхността и се охлажда, излъчвайки светлинната си енергия в пространството. Охладен, газът става по-плътен и потъва обратно надолу, където отново се нагрява. Това циклично движение на слънчевото вещество представлява добре познатата ни конвекция.

Наблюдаемата повърхност на Слънцето се намира непосредствено над конвективната зона и се нарича фотосфера. Тя е дебела само 300 km и в действителност представлява най-дълбоката вътрешна част от слънчевата атмосфера. Фотосферата е хиляди пъти по-разредена от въздуха около нас. Тя се състои от гранули със среден размер около 1000 km, които непрекъснато "кипят" - появяват се и изчезват на всеки 5-10 минути, отстъпвайки място на други. Те са свързани с конвективните потоци отдолу, които изнасят все нови и нови порции горещ газ.

Слънчева Система

Слънчевата система представлява една много малка част от Вселената. Като изключим кометите, всички тела в Слънчевата система се съдържат в обем с размери едва около 1/5000 от разстоянието до най-близката звезда. Поради това можем да смятаме, че Слънчевата система е практически изолирана от влиянието на другите звезди в Галактиката. Естествено, по размери и маса в системата доминира Слънцето. Юпитер - най-голямата планета, има диаметър само около 1/10 от слънчевия, а масата му е едва около 1/1000 от тази на Слънцето. Аналогичните параметри на другите планети са още по-малки. Цялата планетна система има маса само около 1/750 от Слънчевата.

Раждане на Слънчевата система

Слънчевата система се е родила от междузвезден облак от прах и газ. Неговите размери били доста големи - вероятно около 1 ly. Когато под въздействието на собствената си гравитация облакът започнал да се свива, той се завъртял като цяло в определена посока. Колкото повече се свивал облакът, толкова по-бързо се е въртял. Това въртене е предотвратило свиването на облака по неговия екватор. В резултат свиващият се облак се превърнал в тънък и плътен въртящ се диск. Този диск постепенно се разпаднал на концентрични пръстени, от които в последствие са се образували планетите. Слънцето се е образувало от свиването и уплътняването на централната част на облака. Планетите обикалят около Слънцето, в посоката, в която са се въртели частиците на облака, а равнината на техните орбити приблизително съвпада с равнината на диска.

Налягането на слънчевата система е изтласкало атомите и молекулите на по-леките химични елементи във външните части на диска. Това обяснява малката средна плътност на по-отдалечените от Слънцето планети-гиганти и сравнително голяма средна плътност на близките до Слънцето планети.

Формирането на планетите от сближаването и уплътняването на частиците в диска не е станало изведнъж. Най-напред са се образували сравнително малки фрагменти. Те са се сблъсквали, обединявали и уплътнявали. Получените в резултат на този процес тела, в които основна роля е играло гравитационното взаимодействие, се наричат планетезимали. Движейки се с малки относителни скорости, те също са се обединявали в по-големи образувания, които присъединявали към себе си по-малките частици и тела по своя път.

Новообразуваните планети и спътници в началото били студени. Загряването и разтопяването им (както е при Земята) е станало по-късно в резултат на енергията, отделяна при разпадането на радиоактивните елементи в тях. При изтиването се е втвърдявала само горната част на планетите - кората.

Често задавани въпроси

Какво е светлинна година?

Мярка за разстояние. Това е разстоянието, което светлината изминава за една година, с възможно най-високата скорост в природата - около 300 000 km/s. Приблизително равно е на 95 и още 11 нули километра. За сравнение - диаметърът на Слънцето е 4 светлинни секунди, разстоянието Слънце-Земя е около 8 минути, а диаметърът на Слънчевата система - около 2 часа и половина.

Коя е най-близката звезда до нас?

Алфа от съзвездие Центавър. Подобна на Слънцето звезда, намираща се на 4.3 светлинни години. Всъщност това е система от няколко гравитационно свързани звезди.

Съществуват ли извънземни?

Най-добре направо прочетете тук:)

Каква е разликата между астероид и метеор?

Астероидите са миниатюрни планети с размери от няколко km до няколко стотици km. Орбитите им са между планетите Марс и Юпитер. Метеорите са съвършено различни - техни родоначалници са кометите. Орбитите на метеорните потоци са сходни с тези на кометите. Някои метеорни потоци не са разсеяни равномерно по орбитата, а се движат в група по орбитата на кометата. Когато Земята прекосява такава група, ние наблюдаваме метеорен дъжд - виждат се хиляди, дори десетки хиляди метеора за един час.

Вярно ли е, че има повече от 9 планети в Слънчевата система?

Девет са известните големи планети, като за деветата не е ясно дали трябва да се смята за планета или не. В Слънчевата система има неизброимо множество малки планети или астероиди.

Може ли астероид да се блъсне в Земята?

Да, разбира се! Но потенциално опасните астероиди се следят и в близко бъдеще (около 200 години напред) за Земята няма такава опасност.

Какво ще стане ако стъпя на Юпитер?

Това е невъзможно. Юпитер е газово кълбо, което няма твърда повърхност.

Защо само на Земята има живот?

Кой ви каза това? Според астрономите е въпрос на време да се потвърди обратното.

Какво ще стане когато Слънцето започне да умира?

Ще започнат да се изпаряват океаните. Земята ще се превърне в пустиня. Ще бъде невъобразимо горещо. Слънцето постепенно ще се раздуе като балон, докато не погълне планетите до Марс... Излишно е да се казва, че нищо няма да оцелее тук, на Земята. Но до тогава има мноооого време - около 5 милиарда години :)))

Какво е разстоянието Земя - Луна?

Средното разстояние е около 400 000 км.

Какво е разстоянието Земя - Слънце?

Средно разстояние около 150 000 000км.

От какво е съставен пръстенът на Сатурн?

Пръстенът на Сатурн е образуван от стотици отделни тесни концентрични пръстени с ширина около 50 км, между които се наблюдават също толкова широки промеждутъци. Тази структура се получава от гравитационното влияние на спътниците на Сатурн. Самите пръстени са съставени от каменни и ледени частици.

Кога за първи път в Космоса полита човек?

На 12. 04. 1961 г. за първи път в Космоса полита човек. В 9 часа и 7 минути от космодрума в Байконур е изстреляна междуконтиненталната балистична ракета Р-7, в чийто носов отсек е монтиран пилотираният космически кораб Восток, с майор Юрий Гагарин на борда. Корабът извършва една обиколка на Земята за 89 мин. и на 108-мата минута се приземява. Първият космонавт на планетата загива трагично при катастрофа по време на тренировъчен полет със самолет.

Къде в момента е Вояджър?

В началото на 70-те години стартираха два кораба - Вояджър 1 и 2, които се отправиха към периферията на нашата планетна система. До момента от двете сонди са получени сведения, достатъчни за запълването на 6000 тома от "Енциклопедия Британика". Сега научната им програма продължава и е свързана с изследването на междузвездното пространство. В момента Вояджър 1 е отдалечен на около 12 милиарда километра от Слънцето и сигнала от него до нас пътува 21. 46 часа. Вояджър 2 е отдалечен на около 10 милиарда километра. На сигналът от него до нас са му нужни 17 часа.

Открити ли са планети около други звезди?

Вече са открити десетки планети в извънслънчеви системи - това е едно от съвременните направления в астрономията. Поради големите разстояния, засега са открити само газови гиганти с маси, по-големи от тази на Юпитер. Възможно е звездните системи да притежават и малки планети. Но тяхното откриване ще трябва да изчака усъвършенстването в методите на търсене.

На каква възраст е Вселената?

Приема се, че възрастта на Вселената е между 13 и 17 милиарда години.

Има ли маса светлината?

В Общата теория на относителността Алберт Айнщайн обяснява как светлината се влияе от гравитацията. Въпреки, че фотоните нямат маса, те притежават момент. Но фотоните се влияят от гравитоционното поле не защото имат маса, а защото гравитационното поле, особено ако е силно, изкривява пространство-времето. Фотоните следват кривината на пространство-времето, а не самото гравитационно поле.

Възможно ли е Юпитер да стане звезда?

Юпитер е най-масивната планета в Слънчевата система. Но за да се превърне в звезда, той трябва да е около 10 пъти по-тежък. Планетата отделя значително количество енергия, вследствие на гравитационното си свиване, но в недрата и никога няма да започнат термоядрени реакции, които са основният източник на звездната енергия.

Може ли Млечният път да се сблъска с друга галактика?

Да. Но това няма да е сблъсък като между две коли. Разстоянията между отделните звезди са толкова огромни, че по-точно е да се каже, че двете галактики ще се слеят. Като по-голямата галактика ще погълне по-малката, разкъсвайки я с гравитационното си въздействие.

Какво има в центъра на нашата галактика?

Наблюденията косвено показват, че най-вероятно, в центъра на Млечния път има свръхмасивна черна дупка. Потвърждение на тази хипотеза е намирането на все повече доказателства, че в сърцата на множество спирални галактики, подобни на нашата, има такива изключителни обекти, съсредоточили в себе си огромни маси.

Какво причинява северното сияние?

То възниква когато заредени частици, идващи от Слънцето взаимодействат с газовете в горната част на земната атмосфера. Поради непрекъснатостта на потока от частици, хората, живеещи близо до магнитните полюси, виждат сиянието почти всяка нощ.

Възможно ли е динозаврите да са измрели поради падането на астероид върху Земята?

Според някои хипотези, самото падане на астероид върху Земята, което евентуално е станало преди 65 млн. години, едва ли е виновно за тяхното изчезване. Но то е вдигнало гигантска стена от прах, закрило цялото небе в продължение на няколко години, при което в атмосферата на Земята са настъпили смъртоносни за древните същества химични реакции.

Как се раждат и умират звездите?

Звездите се раждат от газ и прах в междузвездното пространство, който кондензира в огромни кълба и се свива и нагорещява в дълбочина. По някое време от температурата и налягането в дълбочина се "запалват" термоядрени рекции - това е ражднаето на звездата. Докато звездата гори, тя е сравнително спокойна. Когато термоядреното гориво се изчерпа, в зависимост от масата си звездата може да умре по различни начини: 1) звездата бавно се раздува до червен гигант като губи обвивката си, а нагорещеното ядро изстива. 2) звездата губи обвивката си с взрив, а остатъка се уплътнява до огромна плътност, след което изстива постепенно. 3) веществото на звездата се уплътнява до степен да поглъща всичко, което неразумно се е приближило до него, включително светлината.